Община Лъки

Община Лъки

a- a a+

 ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ЛЪКИ

Първият учител в Лъки е господин Филип Петров Бояджиев.

          Филип Бояджиев е роден през 1906 год. в гр. Лом. Баща му е българин, а майка му чехкиня. На 11 години се премества в село Габарево.
           Завършил е педагогическото училище в гр. Казанлък. Отначало учителства в Чехия в Българското посолство. В Лъки идва през 1937 год. и учителства до 1946 год. След това е работил в село Манастир, после в Балкан махала ,после в Горно Воден, където се и пенсионира. В  село Габарево урежда исторически и етнографски музей.
           Починал е през 1972 год. в село Габарево.
           На 07.12.1937 г. се открива първото училище в гр. Лъки от е господин Бояджиев. Ето какво той разказва в спомените си:
           „Бях млад и ентусиазиран, трябваше да открия училище в общината. С голяма мъка записах 20 ученика на различна възраст, които учеха в една стая. Втората година децата се увеличиха. С радост наблюдавах интереса в детските очи, жадни за знания и давах за тях всичко, каквото можех, дори половината от малката си заплата.“
            Това, което прави господин Бояджиев за неговите ученици, говори за   богата и отзивчива душа, отворена за мъките и грижите на хората. Често посещава своите ученици по домовете им, докато те свикнат с него. С тях изнася забави по махалите. Тази форма на работа много допада на всички.
            Един ден, вглеждайки се  в пъстрите торбички на своите ученици, на господин Бояджиев му идва идеята да замени конците от пъстри шарки с дребни разноцветни мъниста, нанизани на конци. След някой ден той опитва замисленото и се получава великолепен гердан. Учениците започват да плетат в часовете по ръчен труд и през свободното си време. Изработват се по-хубави и разноцветни модели. Започват да получават и поръчки. Печалбите се делят на две, половината между учениците, другата на учителя. С тази половина и част от скромната си заплата господин Бояджиев, поема издръжката на ученика Емил Брахимов Чукалов  в Чепеларе и Асеновград, който по-късно става един от местните ръководители в град Лъки.
              Училището участва в една от постоянните изложби в София. През 1938 г. училището е поканено да участва в стопанската изложба в гр. Пловдив. Учениците уреждат битов кът с живи манекени, шият и изработват с мъниста различни украшения. Групата е удостоена с 4 награди- 2 златни гривни и 2 одеала.
               Учителят е намерил път за облекчаване отчасти живота  на своите ученици и техните бедни родители. А животът на хората е наистина тежък. Единственото им превозно средство е мулето. Една част от мъжете карат по товар картофи из полето и обикалят по цяла седмица докато съберат някое и друго кило зърно. Друга част от мъжете свличат на търговците дърва по реката. Работниците през цялото време са мокри и с разбити крака. Хранят се с качамак, боб, често пъти незапържен. Трудът им е зле платен. Често стават злополуки, а в целият район има само един фелдшер. При спешни случаи болните се носят на носилка на ръце на повече от 20 км.
                Така, господин Бояджиев, помага на своите ученици и техните родители в този беден край и допринася за утвърждаването и развитието на училището в гр. Лъки .