Община Лъки

По онова време пълномощници по селата са:

1.                в с.Борово - Костадин Стоев Данчев, след него Манол Костадинов Грибачев;

2.                с.Джурково - Панайот Канев;

3.                с.Лъкавица - Салих Минков;

4.                с.Дряново - Ахмет Чукаров;

5.                с.Югово - Васил Пенелов.

 

Пресъединяването на с. Манастир с пълномощник Никола Александров става по-късно.

Приема се 5-годишна програма с включени задачи за всяко село, а именно:

Из “Спомени на Ангел Костадинов Бързински”:

 

С.  Югово

 

1.                Отпочване електрификацията на селото.

2.                Построяване резервоар за питейна вода до горната чешма.

3.                Отпочване шосе от моста Туглю” до с. Борово.

4.                Направа на подпорна стена на училищния двор.

5.                Каптиране на отделни чешми в с. Белица и измазване на училището.

 

с. Дряново

1.                Каптиране на всички чешми в селото и махалите.

2.                Монтиране на динамо и електрефициране на селото.

3.                Участие на населението с доброволен труд в прокарване от геоложка бригада шосе за обект “Пилево” срещу сДряново

4.                Ремонт и боядисване на училището и общежитието.

5.                Направа на водопой за добитъка в целия район.

6.                Строеж на училище в махала “Ивкова нива"

 

       сЛжурково

1.                Участие на населението с доброволен труд в прокарване на шосето за обект “Говедарника” през селото от геоложка бригада.

2.                Прокарване на водопровод до селото от каптажа.

3.                Каптиране водата в махала Сулевска и електрифицирането й.

 

   с. Лъкавица

1.                 Прокарване водопровод в селото.

2.                 Строеж на училище.

3.                 Електрифициране на махала “Чуката” от обект “Джурково на ГОРУБСО.

4.                 Строеж на читалище в селото.

5.                 Разширяване на съществуващата ел. мрежа и водопровода

         с. Манастир

1.           Разширяване на общежитието чрез строеж на помощна сграда.

2.           Предвижване въпроса с уширяване шосето от Крешевски четал нагоре.

Лъки

1.           Отпочване строеж на училище.

2.           Организиране общежитие за прибиране на подлежащите ученици от отдалечените махали и близките села, където няма училища.

3.           Отчуждаване имотите в самото Лъки и предаване на Горубсо за строеж на жилищни блокове за миньорите с хубави магазини и флотационна фабрика.

4.           Прокарване улица отсрещна страна Лъки по пътя Асновград с.Манастир, изпълнител Пътно управление - Пловдив.

5.           Прокарване на електрическа мрежа в селото Лъки.

6.           Електрифициране на махалите “Брайковица” и “Адемовска”.

7.           Каптиране водата под с.Дряново до скалата за водоснабдяване на Лъки.

8.           Направа на общи тоалетни - мъжки и женски по моста на центъра в Лъки.

9.           Хигиенизиране на целия Лъкински район особено махалите.

10.       Коренно преустройсто на търговската мрежа и снабдяване населението на цялата община.

Наверно напрегнатата програма е на пръв поглед неизпълнима. Гаранция обаче, за нейното изпълнение бяха изключително трудолюбивите хора от всички села и махали. Най-важното хората съзнаваха, че всичко се прави за преобразяване на техния трудов живот.

Гаранция също беше тогава и положителното отношение на тогавашното околийско ръководство - партийно и административно в лицето на др. Пандо Симеонов - Първи секретар на околийския комитет на БКП и Божинов - Председател на Околийския комитет, към проблемите на Лъкински район. Такова беше и отношението на др. Атанас Кълбов - председател на окръжния народен съвет - Пловдив и Димитър Атанасов Димитров - наш щатен окръжен съветник от апарата на окръжния комитет на БКП гр. Пловдив, те двамата имат и заслужен дял за изпълнението на тази програма, когато преминахме към 1959г. тевсичко. навсякъде. Те двамата не позволиха да бъда изключен от редовете на партията което предлагахадругите членове на Бюрото, понеже бях изпратил изложение до 11К на БКГ1 и министерски съвет – Лъкински район да се върне административно към Пловдивски окръг.

След кратка подготовка започна и изпълнението на програмата с активното съдействие от страна на ГОРУБСО и Геоложка бригада.

След като се направиха проектите на електрификацията много тичане падна за набавяне на материали - жица, стълбове, трафопост. В Пловдив и София всяка седмица бях. Голям за дървените стълбове, защото имаше разпореждане, защото имаше разпореждане да се слагат навсякъде само железобетонни стълбове, а  без шосе как ще се превозват                                       Стълбовете се превозват до гара Асеновград.

Извозихме ги веднага с коли от Горубсо и Геоложка бригада на поляната до Боровската воденица. Жица беше набавена, като представихме стар бакър срещу нея. Дупките от стълбовете се изкопаха от населението, разпределени по семейства. Изграден бе от Боровски майстори трафопоста...

Ами сега, как ще се носят стълбове на гръб! За целта проведохме общоселско събрание, на което се предложи в неделята цялото село да излезе - мало и голямо и да поканим от околните села. Да се вземат три- четири овце и на Боровската воденица да се свари курбан за обяд. Всички ръкопляскаха на събранието и Георги Лазаров заяви “Спокойно, кмете, ще видиш в неделя какво знаят и могат Боровци.”. Така и стана, в неделя рано сутринта на Боровската воденица беше цял митинг. От селото бяха излезли до един мъжете и млади жени. Дойдоха хора чак от Мостово, Дряново, Лъки и Джурково. Цял ден се разнасяха стълбове и каба гайда свиреше...

Резервоарът за питейна вода се построи през 1957г. пак на трудови начала, като 30 души боровци с 55 мулета ходеха при трудоваците на Крушевския четал да работят два дни та да вземат 10 тона цимент за тази цел. След това направихме и разширение на водопроводната мрежа .Сбъдна се така желаната мечта на цялото село. Шосето бе пуснато и първият шофьор, който влезе в Борово с камион бе Костадин Пеоргиев Бързински. Още тогава населението го нарече Гагарин”, на името на първия космонавт, което име ще бъде вечно и предавано от поколения на поколенията в с. Борово.

направихме и подпорна стена на училищния двор - ограда и така заприлича на нещо съвременно.

В с. Белица каптирахме хубава вода под местността “Кара тепе" и я докарахме в селото. Населението не пиеше вече от замърсените баруги и реката. Измазахме и училището. Постоянно държах връзка с поделението, което прокарваше пътя за с. Белица. Един ден, обаче бях сигнализиран, че трудоваците щели да разрушават естествения мост над Натювската воденица. Отидох със служебното си муле веднага. Командира Кичуков ми обясняваше, че тунелът ще бъде много скъпо съоръжение и ще пресекат моста. Аз реагирах остро, отидохме в Лъки с него, разговаряхме с батальона им в Асеновград по телефона и всичко се уреди. Мостът (Господявата киприя, както я наричаха боровци, бе спасена. Проби се отстрани на моста тунел.

За другите села ще опиша накратко:

Най-напред видяхме голям зор, докато убедим Г еоложкипроучвания в София, че пътят за обект Пилево да мине през селото, а не отсрещна страна, както го бяха планували.... Под ръководството от Емил Табаков направиха динамо в реката. Набиха се стълбовете и селото светна. В последствие, когато Геоложка бригада прокара ток за обект Пилево, динамото го премахнахме и с помощта на бай Георги Лазаров - енергетик от Геоложка, свързахме селото с ток от тяхния обект. Срещу безплатен цимент от съвета на доброволни трудови начала се каптираха всички извори по махалите. Отпочнахме и за една година през 1958г. изградихме училище в махала Ивкова нива...

 

И тук и сполетя същата участ като Дряново. Геоложка бригада не беше предвидила по проекта си пътя за обект “Говедарника” да минава през селото, а зад него през две дерета да се вият серпентините на обекта. Пътят обаче, вече го знаех. Пак общоселско събрание и с протокол в София. Въпросът беше решен. Пътят мина през с.Джурково,но и населението не се изложи. Дадоха по 20 трудови дни, на всеки измерено по трасето от къде до къде. Каптира се водата извън селото и водопроводът стигна до всяка къща. Електрифицирана бе Сулювска махала и на тях им пуснахме чешма.

 

Тук също построихме училище. Дотогава децата учеха в една стая под наем у Купосманов. Населението и тук се отзова с готовност, ръководено от инициативния пълномощник Салих Минков. Трагедия беше при прокарване водопровода на селото по бърчината. В последната къща от обора забравили да изкарат телето. Гръмнали бомбите и телето бе убито, което го платихме от съвета на собственика. Електрифицирахме и махала Чукта от обект Джурково...

 

Отпочнахме строеж на читалище със кметство...с големи мъки и този обект беше завършен. Разшири се и съществуващата ел. мрежа.

 

Пълномощникът Атанас Николов с моя активна помощ успя да изпълни с чест задачите от програмата. Аз постоянно държах връзка със строителния техник, който правеше уширение на шосето от Крушевски четап до с.Манастир.