Община Лъки

Природни условия и фактори за развитие

Съхранената чиста природна среда е едно от специфичните предимства в Общината, а също така и наличието на природни ресурси – руда и горски площи. Налице е производствен опит и традиции в областта на ловния туризъм, картофопроизводството, рудодобива, дърводобива, шивашката и трикотажната промишленост.

Релеф

На територията на Общината са разположени природни обекти, просторни гори, реки и водоеми, разнообразен релеф. Районът е богат на разнообразни земни форми, с типично планински релеф. Характерни са много стръмните склонове, някои от тях с ниска устойчивост. Големите наклони са допринесли за добре изразени склонови процеси и обособяване на места на много мощни коловиални отлагания и в същото време до оголване на склоновете, по които липсва всякаква почвена покривка. Релефът е подчертано ерозионно-денудационнен с дълбока и гъста речно-долинна мрежа. Гъстата хидрографска мрежа, значителните валежи и силно пресечения терен на територията, обуславят масово активни ерозионни процеси. На много места, на стръмни и много стръмни терени, при малка пълнота на дървостоите и вторично засилена от човешката дейност, се е развивала площна ерозия, а по някои дерета и ровинна ерозия. Средната надморска височина е 850 м. В различните населени места поради силно пресечения терен, тя се движи в границите от 660 м /гр.Лъки/, до 1600 м /с.Манастир/.

Климат

Община Лъки попада в Континентално - средиземноморската климатична област. Влиянието на Бяло море оказва благоприятно въздействие върху климатичните условия. Зимата е сравнително мека. Планинският релеф смекчава летните горещини. Пролетта е дъждовна и краткотрайна, есента - топла и продължителна. Средната годишна температура е 11,5 градуса по Целзий.

Преобладаващите ветрове са западни и южни. Средногодишната скорост на вятъра, на височина 10 м. от земната повърхност, е 1,1 м/сек. По-висока средно месечна скорост на вятъра има през месеците февруари, март и април. Средногодишната скорост на ветровете по посока е приблизително еднаква и е 1,3 м/сек С малко по-висока средна годишна скорост са ветровете с южни посоки.

Районът се характеризира със средно-годишна сума на валежите от 700 до 1100 л/кв.м. Това валежно количество е благоприятно за развитието на дървесина и друга растителност. Сезонното разпределение на валежите е с зимен максимум през месец декември и пролетен през месец май.

В края на месец ноември и началото на декември температурата на въздуха става отрицателна, в резултат на което валежите падат във вид на сняг. Продължителността на задържалата се снежна покривка се движи в границите на 21,5 см за гр. Лъки, до 1,0 м за масива Хайдушки поляни, също в зависимост от надморската височина. В ниските части средната височина на снежната покривка е около 10 см и не се задържа дълго време.

Средната относителна влажност на въздуха не се изменя значително през различните сезони, като през април-октомври се задържа в границите 50-60 %, а през зимата – 80 %. Средната относителна влажност на въздуха е 72-85 %, а средно за годината е 75%.

Продължителността на вегетационния период зависи от времето, през което средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 10 градуса. За района този период е 160-170 дни. В някои по-усойни места, макар и не всяка година, се получават късни пролетни и ранни есенни слани след началото и преди края на вегетационния период. Те причиняват известни вреди в развитието на растителността, но тъй като са сравнително рядко явление, имат ограничено значение.

Биологично разнообразие

Характерни за района са иглолистните гори като тенденцията за в бъдеще е да бъдат смесени (широколистни и иглолистни), поради следните предимства:

• По-рационално ползване на потенциала на меторастене и на почти всички почвени хоризонти;
• По-пълно усвояване на светлината;
• Предпазват почвата от ерозия благодарение на дълбоката си коренова система;
• По-устойчиви са на вредители и болести;
• Имат водоохранни и здравно-украсни функции;
• Разнообразието от дървесни видове създава по-устойчива структура на сняг и вятър;
• Обогатяват почвата с ценни хумусни вещества.

За района е характерна смяна на три подпояса според надморската височина. В нископланинския подпояс с надморска височина от 600 м до 1000 м се среща бял и черен бор и на отделни места смрадлика, мъждрян, веймутов бор, явор, шестил и планински бряст. Над село Дряново и село Здравец се среща зелена дуглазка, която е с тенденция за естествено самозалесяване. Голям е дялът на първичните гори на територията на Общината, от които черен бор с възраст от 60 до 130 години.

В среднопланинския подпояс с надморска височина от 1000 м до 1500 м се развиват бук и ела. Буковите гори са на участъци с възраст 30-50 и 80-120 годишни, а еловите от 80 до 150 години.

Във високопланинския подпояс с надморска височина над 1500 м се среща смърч. Върху залетите с хвостови води и пясъци терени са израсли планинска върба (ива), бъз, леска и акация.

Горите са богати на храсти, даряващи на местното население вкусни и витаминозни плодове – дрян, шипка, лешници, капини, малини и други.

Незаменимо природно богатство за територията на община Лъки са находищата на ценни диворастящи билки и гъби. Най-разпространени от билките са мащерка, риган, подбел, иглика, живовляк, жълт кантарион, маточина, бял равнец, а от лечебните храсти-смрадлика и шипка, от гъбите-сърнела, пачи крак и манатарка. Разнообразието им привлича многобройни любители на дивата природа и нейните дарове.

Животинският свят е изключително богат. Наред с обикновените представители на нашата фауна тук все още се срещат в естествени условия кафявата мечка, дивата коза, муфлонът, вълкът, благородният елен и други. Могат да се видят от защитените скален орел, гарван, видра, скален гущер, дъждовник, дървесна жаба, смок мишкар, шипобедрена костенурка, много птици.

По реките Манастирска, Джурковска, Белишка и Сушица е разпространена Балканска и Американска пъстърва. Обособени са и се охраняват от ДДС “Кормисош” риборазвъдни зони с цел опазване на вида и успешното му размножаване. В долните течения на р. Белишка, р. Крушовска и р. Сушица се среща черна мряна. Лещанката повсеместно обитава реките на територията на Общината. Във водите на р. Белишка ограничено се разпространява кефал.

Бистрите води в реките ни, красивите метаморфни скални образования оформят изключително красивото ландшафтно разнообразие.

Горско стопанство

Община Лъки заема територия от 28 800 ха, от които 22 940 ха – горски фонд, 5 499 ха - земеделски земи и 361 ха - в регулационни граници.Горите обхващат 74 % , от тях 5350 ха са частна собственост. Създадени са две горовладелски кооперации “Сарп Борун” в с.Джурково и “Чил Тепе” – с. Манастир с обща площ 382 ха.

Предвидено е пълно възобновяване на общинските гори чрез залесяване на изсечените площи. Залесената площ на стопанството е 19 399,2 ха, което е 83,1 % от общата площ на горите с държавно значение ( без горските пасища). Изградените култури и насаждения заемат 2,5 % от общата площ. Незалесената дървопроизводителна площ е 235,1 ха или 1 % от общата площ. От нея 38,6 ха заемат невъзообновените сечища, а 196,5 ха (0,8%) са голини. Всички сечища и част от голините са предвидени за залесяване. Общо дървопроизводителната площ на стопанството е 19 634,3 ха, което е 84,1 % от общата му площ. Недървопроизводителната горска площ е 3709,1ха или 15,9 % от общата му площ. Площта на горските пасища е 819,1 ха.

Държавният горски фонд е 13074,8 ха, църковните гори са 50 ха, а общинските гори на територията на община Лъки са 2013 ха. Те се използват за дърва за огрев за местното население и социално слаби лица. Част от тях се използват и за строителна дървесина.

Значението на горите се свежда не само до използването им като строителна и технологична суровина, но и до техните водохранни, противоерозионни и украсни функции.

Главно значение има добивът на дървесина. Основен потребител придърводобива са частни фирми, явяващи се на търг за добив на строителна дървесина и използващи около 80 % от същата. С останалите 20 % се задоволяват нуждите на около 20 местни дървопреработващи фирми и дърводелски работилници, в т.ч. и на дървообработващия цех, намиращ се на разклона за с. Югово, който е собственост на “Средна гора” АД - гр. Пловдив.

На територията на Общината има 9 населени места с около 4025 жители. За задоволяване на нуждите на местното население отиват изцяло добитите дребна строителна дървесина (около 350 куб.м. годишно) и дърва за огрев (около 5500 плътни куб.м.годишно), както и около 200 куб.м. едра строителна дървесина (годишно).

Стопанисването и дърводобивът се затрудняват до голяма степен от големите наклони, широкия диапазон в надморските височини и големия процент на нелесопригодни скални и урвести терени. Поради тази причина в стопанисването са останали затворени и недостъпни горски басейни.

Голяма част от горите се стопанисват от Държавна Дивечовъдна Станция “Кормисош”. Тук екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч и създават добри условия за развитие на международен ловен туризъм.

Дърводобивът и ловният туризъм, осигуряват не само работни места, но и значителни приходи. Затова основна тенденция е да се намали ползването от частните гори.

Защитени територии и забележителности

На територията на Общината се намира част от резервата “Червената стена”, който е признат за биосферен резерват от ЮНЕСКО и три природни забележителности: “Скален мост”, водопад “Гюмбюртията” по река Белишка и водопад “Свети дух” по река Манастирска. Тук се срещат около 2000 висши растения. Във флористичния резерват “Червената стена” се срещат палео - и неоендемити за нашата страна или за Балканския полуостров. Из градините и по поляните расте синята родопска съсънка. Ендемичен за нашата страна е родопският лен. Балкански ендемити са румелийският трахелиум и сърцевидна – листната глобулария. Скалите и сенчестите долове често са обрасли с прочутата родопска хаберлея, наречена силивряк. С фуниевидните си лилави цветчета се смята за едно от много красивите диви цветя на Родопите. В ниските долове се среща ендемичната за нашата природа родопска горска майка. Тук расте най-красивата орхидея – венериният чехъл. Само в България, по-специално в Родопите и на нашата територия растат и видовете - родопска каменоломка, родопски рожец, декоративен лопен и родопска скабиоза.

Проектът за създаване на Природен парк “Западни Родопи”, включва и община Лъки, който има за основна цел да съхрани уникалното природно и културно наследство на Родопите. Принадлежността на Община Лъки към категорията “Природен парк” ще позволи да се съхрани природата и прилагат екологични схеми на земеделие и туризъм, развитие на инфраструктурата и др.

Държавно ловно стопанство “Кормисош” – гр. Лъки създава забележителна атрактивност и удоволствия за български и чуждестранни туристи, като предлага лов, риболов, конен и екотуризъм. Отстои на 210 км от летище София и 70 км от летище Пловдив. Станцията разполага с една ловна резиденция с 16 места, 3 бр. ловни домове и 11 бр. ловни хижи.

Културно наследство

Паметник на културата, с историческо значение, е църквата “Св. Троица” в с. Югово, която е построена през 1842 год. Същата представлява трикорабна псевдобазилика с външна галерия пред западната стена. Притежава изящна каменна камбанария, увенчана с луковичен купол. В интериора са запазени стенни иконописи, рисувани до началото на 70 – те години на ХІХ век. Иконостасът е таблен с резбована венчилка и рисувани двери, с ценни икони от 1946 год. и 1851 год.

Основен поклоннически център в Общината е манастирския комплекс “Кръстова гора – Св. Троица”, който е изграден в м. “Кръстова гора”. Новопостроеният манастирски комплекс, лековита вода от “Аязмото” и легендата за заровена част от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос привличат към това свято място хиляди посетители от страната и чужбина.

В с. Борово и с.Манастир от началото на века с доброволен труд и средства на местното население са построени и двете църкви. И до днес двата храма са стожери на вярата, моралните устои, християнските добродетели и духовното пречистване на жителите на с. Борово и с. Манастир.

Историческата местност “Хайдушки поляни” е разположена в Преспанския дял на Средни Родопи, на юг от с. Манастир, част от която попада в територията на община Лъки. По живописни пътеки от с.Манастир се стига до връх “Свобода” и връх “Преспа”, в близост до които са построени туристически хижи. Тук се намира къщата на Пейо Шишманов – организатор на революционно четническо движение през 1900 - 1908 год. В местността е издигнат паметник в чест на Илинденско – Преображенското въстание. От с.Манастир през м. Хайдушки поляни /х. Момчил юнак и Рожен/ по традиционен пешеходен маршрут любители на познавателен, исторически, ски и екотуризъм имат възможност да се насладят на красотите на Националния курорт “Пампорово”.

На връх “Свобода” /1998 м/ се намира историческата местност “Инихан”, едно от посещаваните места от туристи от всички краища на страната и от голям брой чужденци, изповядващи ислямската религия.

В почти всички населени места се провеждат срещи на родовете, които привличат все по-голям туристически поток. В община Лъки са регистрирани читалища в гр. Лъки, с. Борово, с. Дряново, с. Белица и с. Манастир. От същите се очаква да се превърнат в активни организатори на традиционни празници, обичаи и състави за автентичен фолклор. Да се ангажират местни инструменталисти и изпълнители за представяне на местния фолклор като елемент на туристическата дейност.

От занаятите в региона са добре съхранени и се практикуват дърворезбарството и дървообработването, а от “женските” занаяти тъкане на хоризонтален стан на китеници, родопски одеала, торби и други, плетиво, шев и везане.

Традиционните дейности в земеделието и животновъдството се практикуват масово в региона и съхраняват традиционната родопска кухня, свързана с картофопроизводството, млечните и животински продукти. Към тях можем да добавим местното пчеларство, рибовъдство, производство на малини и други.